Какво е емоционална интелигентност: Разговор с психотерапевта Елеонора Гачева
Днес в рубриката на „ Edna.bg пита... “ гостува edna вдъхновяваща жена. Елеонора е психолог и психотерапевт, специализирала в интегративната психотерапия с фокус върху обществената и прочувствената просветеност. В изявлението тя приказва за страстите, границите и умеенето да живеем по-осъзнато.
Напоследък като че ли все по-често чуваме да се приказва за прочувствена просветеност, даже в реалити предаванията, от време на време, когато някой желае да обиди другия, той му казва „ ти не си прочувствено образован “, само че дали всички хора, които употребяват този израз, знаят същинското му значение? Може ли да ни кажеш какво в действителност е прочувствената просветеност?
Емоционалната просветеност, и аз прибавям в скоби и обществената просветеност, са умения, които ние можем да построяваме. Най-просто казано, по този начин както аз го разбирам, прочувствената просветеност е умеенето да разпознаваме страстите си, да ги показваме и не на последно място да ги разбираме . Оттук насетне, откакто към този момент сме разпознали страстта си, изразили сме я и я разбираме, можем доста по-лесно да се социализираме. Това е задачата - да бъдем по-адаптивни в междуличностните си връзки, да се оправяме по-добре със напрежението и да взимaме най-правилните решения.
/Личен архив
Да разбирам, че прочувствената просветеност е обвързвана с щастието?
Да, ще опиша и за това малко повече, само че желаех да допълня нещо. Емоционалната просветеност се състои от умения, които могат да бъдат развивани във времето. Аз работя с един инструмент, който е инструмент за самокритика, в който човек може да изследва 15 от уменията си на прочувствената просветеност. На база на този инструмент EQI 2.0, който е създаден от канадска компанията, е открито, че четири от уменията имат директна връзка с щастието или благополучието ни. Това са: умеенето ни да се себеактуализираме, умеенето ни да бъдем оптимистични, умеенето ни да развиваме междуличностните си взаимоотношения и умеенето да осъзнаваме страстите си . Тези четири умения, развити добре, подкрепят за това да се усещаме щастливи.
Ако успеем да развием повече тези умения, това би ли ни помогнало в връзката с хората, без значение дали другарски, колегиални или интимни?
Разбира се, само че по какъв начин върви изобщо и подредбата в инструмента е по-интересно. Подредбата се дали се на пет клъстера. Първият клъстер е да осъзнаваме страстите си. И там имаме три умения. Вторият клъстер е да показваме страстите си по логически ред. Първо ги разбирам, по-късно сполучвам да ги изразя. След като аз добре съм развил уменията си да показвам страстите си, към този момент мога да развъртвам положителни междуличностни връзки, което единствено по себе си повлиява на моето взимане на решения и оправянето ми със напрежението. Затова ставам по-адаптивен към света. Предлагам ти, защото си приказваме за прочувствена просветеност, да поговорим малко и за самите страсти, с цел да мога да опиша малко повече за уменията като такива. Ти сама сподели в самото начало, че не си уверена, че хората са неразбираемо какво тъкмо значи прочувствена просветеност. И ние доста постоянно я свързваме директно с страстите, а не с това какво вършим ние в обществена среда, по какъв начин реагираме на някакви тласъци, тъй че да бъдем адаптивни за света. И по тази причина първата стъпка е разпознаването на страстите.
/Личен архив
Емоциите са пет семейства. Това са страха, гнева, тъгата, отвращението и удоволствието . Всяка една от тях съдържа набор от доста разнообразни интензитети на страстта. Например, при гнева - от неспокойствие до гняв. Всяка една фамилия от страсти има код - какво стои зад самата страст тогава, когато я изпитам. Има сигнал на телесно равнище и обръщение, т.е. какво значи сама по себе си.
Да стартираме, да вземем за пример, с гнева . Кодът, който стои зад гнева, е „ нарушени са ми границите “. Посланието е, че би трябвало да направя нещо, с цел да слага границите си. Това ми споделя страстта, идвайки в мен. На телесно равнище, може би всички знаем по какъв начин се усеща - ставам раздразним, чувствам сила в тялото си, и надлежно би трябвало да подхваща някакво деяние. Именно с това работи прочувствената просветеност. В този случай, когато приказваме за гнева, умеенето, което можем да развиваме, е надзор върху импулсите. Тоест, аз се нервирам, изпитвам някакъв яд в този миг и концепцията не е да отвръщам импулсивно, концепцията е да преброя до 10 или посредством някаква своя лична техника да удържа страстта, тъй че да мога да подхваща някакво градивно деяние, с цел да отвръщам по верния за мен метод. Съответно, с цел да работим добре с гнева, би трябвало добре да познаваме ценностната си система. Трябва да знам кои са моите правила в междуличностен подтекст, кои са моите правила в работен подтекст, кои са общочовешките, изходните полезности, които важат за всички нас - да сме доброжелателни, да изпитваме съчувствена наслада един към различен, да сме състрадателни. Друго умеене, което можем да развиваме за справяне с гнева, това е асертивността. Това значи да бъдем оптимално крепко настоящи тогава, когато усещаме гнева. Да можем да се отстояваме, да се заявяваме, да показваме мнение, да сме съответни на това какво усещаме сега, съответни и на действителността.
А мъчно ли се учат тези умения?
Уменията се учат с неизменност. И не е концепцията да ги развием в безспорна прекаленост. Нищо извънредно не е крепко. Идеята е да умеем да ги балансираме. Давам образец. Представи си човек, който е прекомерно съчувствен. Той прекалено много се въздейства от това другите да са добре. Твърде доста състрадава. Твърде доста съпреживява. Твърде доста „ стои в обувките “ на другия. В този ред на мисли, вероятността този човек да не е развил добре своето умеене за себезапазване, е огромна. Идеята е да умеем да балансираме. Да понижим малко емпатията, с цел да можем да се себезапазим.
По какъв метод човек може да работи върху това да развие тези умения? Има ли такива книги или практики?
Аз самата съм развила своите умения посредством процедура. Тествала съм се през този инструмент EQI 2.0. Не е наложително да употребявате някакъв тип инструмент за себеоценка. Можете и сами да анализирате държанието си или да получите противоположна връзка от най-близките си хора и да започнете да упражнявате тези умения. Аз, да вземем за пример, имах проблем с контрола върху импулсите. Ядосвах се и реагирах преждевременно. Това докара до утежняване на междуличностни връзки. Хората не се усещаха удовлетворени, когато отвръщам прекомерно импулсивно или съм прекомерно последна в изявлението си. И по тази причина започнах да упражнявам асертивност и надзор върху импулсите - да удържам, когато усетя, че гневът е в мен. Аз нямам надзор върху самата страст. Нещото, върху което имам надзор, е по какъв метод да отвръщам. В този миг, в случай че се спреш единствено за миг и избереш държанието си, вероятността то да е вярно и да докара до здрави връзки, е доста по-голяма.
Посланието на страха е „ слушай интуицията си “. Когато при нас се появи страхът, първото нещо, което би трябвало да създадем е да се запитаме „ в този момент какво ми споделя интуицията “? Какво е чувството ми за дадена обстановката. Страхът ми действителен ли е или фиктивен? На телесно равнище страхът се усеща да вземем за пример като отдръпване на кръвта към центъра, охлаждане на крайниците и прочие Съответно тук би трябвало да се работи най-много с интуицията и с разграничаването на действителен от фиктивен боязън. Защото действителният боязън е нещо, което може да ни задвижи, страстта боязън може да бъде потребна за нас. Обаче измисленият боязън е нещо, което може да ни спре. Например, в случай че в този момент в това студио влезе мечка, ние всички ще реагираме инстинктивно да се защитим. Тоест страхът, появявайки се в този миг, ще ни защищити. Ако обаче стоим и си фантазираме, че в този миг може да се случи нещо или да влезе някакво животно - нещо, което да ни заплаши, то това е наш фиктивен боязън, който не кореспондира с действителността. Какво умеене можем да упражняваме, тъй че да се оправяме със страха? Едно от уменията е да се научим да сме адаптивни - да ревизираме действителността, да разграничаваме истина от подстрекателство.
Следваща страст е тъгата . Нейното обръщение е „ нуждая се някой да ме утеши. Когато сме тъжни няма по какъв начин да се утешим сами. Кодът на страстта е, че в този миг се постанова да пуснеш нещо. Имам потребност някой да му утеши, да се събера, да ме прегърне, да ми се стопли тялото на физическо равнище. И откакто му утеши, да мога да взема решение към този момент по какъв начин да работя. И ето и кое умеене можем да упражняваме, когато сме тъжни - отново схващане на личните ни страсти. Какво се случва в този миг, от какво нуждая се? Веднага като пристигна страстта, да се запитам от какво нуждая се, по какъв начин да се задвижа към другите. Как да потърся помощ?
Следва отвращението . Нещо в този миг не ми харесва, нещо е нездравословно за мен, нещо е токсично. И отново упражняваме надзор върху импулсите. Най-често отвращението и гневът следват едно от друго. Тоест аз първо се гнуся от нещо, считам го за токсично и по-късно си пренареждам границите, с цел да не докара отвращението ми до яд и отвръщам. Трябва да отстрани събитието или намирам метод да го трансформира.
И дано да приключим с удоволствието . Удоволствието е нашето благополучие и благоденствие. Това да изпитваме наслада, да сме удовлетворени. Удоволствието и щастието, в случай че мога да ги сложа под общ знаменател, са свързани с умеенето ни да се себеактуализираме, да се развиваме, да реализираме задачите си, да се усещаме радостни от това да поддържаме връзка с другите, да сме радостни от достиженията си, да сме оптимистични за идното. Да имаме религия. Вярата е нещото, което противодейства на страха. Има ли боязън, няма религия. Има ли религия, страхът понижава.
/Личен архив
Има ли хора, на които им е мъчно да показват даже благополучие?
Да, то отново е обвързвано с умеенето ни да показваме страстите си. Тоест те не могат да показват удоволствието. Това, че, да вземем за пример, аз се веселя и съм щастлива, че ти си добре. И ми е мъчно да го изразя. Аз може да го чувствам, само че да ми е мъчно да го изразя на телесно равнище. Правих едно изследване и стана ясно, че над 60% от нашата връзка се показва на невербално равнище. Емоциите са точно за това - да можем да споделяме по-добре. Именно за това е нужно да умеем да ги показваме по-адекватно, с цел да можем да поддържаме връзка. Думичките са едвам 17% от нашата връзка. Така че показа си какъв % заема невербалното ни другарство, т.е. изразяването на емоците ни в сегашния миг.
И като умозаключение - за какво в действителност е толкоз значимо да имаме тази прочувствена осъзнатост? Какъв е твоят съвет като терапевт?
Аз считам, че освен е значимо да имаме прочувствена осъзнатост, само че и да бъдем доста деликатни и наблюдателни към реакциите си. Защото прочувствената просветеност преглежда точно това какво вършим. Аз мога доста неща да зная за себе си. Мога доста добре да разбирам каква страст изпитвам, само че в случай че не се умея да я изразя по някакъв метод в действителна обстановка, то моето познание и осъзнаване не прави никаква работа. Аз търпя това да се упражняваме на колкото се може повече държания, тъй че да изберем най-правилното за нас и това, което довежда до градивни връзки, постигане на някакви градивни резултати, а не на деструктивни.
Емоционалната просветеност е основен фактор за триумф в доста области – от персоналния живот до професионалната кариера. Развитието на тези умения може да ви помогне да постигнете по-добри взаимоотношения, да вземате по-добри решения и да се справяте с провокациите по-ефективно. Един от водещите принадлежности за премерване и развиване на прочувствената просветеност е EQ-i 2.0.
Какво съставлява инструментът EQ-i 2.0?
EQ-i 2.0 (Emotional Quotient Inventory) е научно одобрен инструмент за премерване на прочувствената просветеност. Той дава подробна оценка на пет основни области на прочувствената просветеност и техните подкатегории. Чрез попълване на самооценителен тест, получавате ясна картина за това по какъв начин се справяте в разнообразни аспекти на прочувствената просветеност, което дава опция да подобрите своите умения и да постигнете по-добри резултати както в персонален, по този начин и в професионален проект. Това, което отличава инструмента е, че включва категориите “Управление на напрежението ” и “Вземане на решения ”.
Петте основни области на EQ-i 2.0
Себевъзприемане (Self-Perception) – Способността да разпознаваме и разбираме личните си страсти и по какъв начин те въздействат на нашето държание и избори. Това включва детайли като себезапазване, прочувствено самоосъзнаване и себеактуализация. Себеизразяване (Self-Expression) – Как показваме страстите си и по какъв начин съумяваме да запазим достоверност, без да потискаме своите усеща. Това включва прочувствено изложение, самостоятелност и убеденост в дейностите. Междуличностен аспект (Interpersonal) – Как взаимодействаме с другите, като сътворяваме и поддържаме здрави взаимоотношения, демонстрираме емпатия и разбираме потребностите и страстите на близките. Решаване на проблеми (Decision-Making) – Как се оправяме с компликациите, когато би трябвало да вземем решения под въздействието на страсти. Тази категория включва умения като разрешаване на проблеми, надзор на импулсите и справедлива преценка. Управление на напрежението (Stress Management) – Способността да се оправяме с компликации и да поддържаме прочувствено равновесие в стресови обстановки, като овладяваме тревогата, импулсите и резервираме оптимизъм.
Ползи от подобряването на прочувствената просветеност
- Развиването на прочувствената просветеност има редица изгоди, както за самостоятелното благоденствие, по този начин и за професионалното развиване. Ето някои от главните изгоди:
- По-добри взаимоотношения: Хората с висока прочувствена просветеност съумяват да основават и поддържат здрави взаимоотношения, с помощта на тяхната дарба да схващат страстите на другите и да споделят дейно.
- По-добро взимане на решения: Чрез ръководство на страстите по време на стресови обстановки, хората с високо EQ могат да вземат по-информирани и справедливи решения.
- Управление на напрежението: Хората, които са добре осведомени със своите страсти, съумяват по-лесно да се оправят с напрежението и да запазят успокоение в сериозни моменти.
- Лидерски качества: Лидерите с висока прочувствена просветеност съумяват да въодушевяват и стимулират своите екипи, с помощта на тяхната дарба да схващат и реагират на страстите на другите.
- Подобрена успеваемост на работното място: В професионален подтекст, развиването на прочувствената просветеност води до по-добра работа в екип, ефикасна връзка и възстановяване на продуктивността.
Напоследък като че ли все по-често чуваме да се приказва за прочувствена просветеност, даже в реалити предаванията, от време на време, когато някой желае да обиди другия, той му казва „ ти не си прочувствено образован “, само че дали всички хора, които употребяват този израз, знаят същинското му значение? Може ли да ни кажеш какво в действителност е прочувствената просветеност?
Емоционалната просветеност, и аз прибавям в скоби и обществената просветеност, са умения, които ние можем да построяваме. Най-просто казано, по този начин както аз го разбирам, прочувствената просветеност е умеенето да разпознаваме страстите си, да ги показваме и не на последно място да ги разбираме . Оттук насетне, откакто към този момент сме разпознали страстта си, изразили сме я и я разбираме, можем доста по-лесно да се социализираме. Това е задачата - да бъдем по-адаптивни в междуличностните си връзки, да се оправяме по-добре със напрежението и да взимaме най-правилните решения.
/Личен архив Да разбирам, че прочувствената просветеност е обвързвана с щастието?
Да, ще опиша и за това малко повече, само че желаех да допълня нещо. Емоционалната просветеност се състои от умения, които могат да бъдат развивани във времето. Аз работя с един инструмент, който е инструмент за самокритика, в който човек може да изследва 15 от уменията си на прочувствената просветеност. На база на този инструмент EQI 2.0, който е създаден от канадска компанията, е открито, че четири от уменията имат директна връзка с щастието или благополучието ни. Това са: умеенето ни да се себеактуализираме, умеенето ни да бъдем оптимистични, умеенето ни да развиваме междуличностните си взаимоотношения и умеенето да осъзнаваме страстите си . Тези четири умения, развити добре, подкрепят за това да се усещаме щастливи.
Ако успеем да развием повече тези умения, това би ли ни помогнало в връзката с хората, без значение дали другарски, колегиални или интимни?
Разбира се, само че по какъв начин върви изобщо и подредбата в инструмента е по-интересно. Подредбата се дали се на пет клъстера. Първият клъстер е да осъзнаваме страстите си. И там имаме три умения. Вторият клъстер е да показваме страстите си по логически ред. Първо ги разбирам, по-късно сполучвам да ги изразя. След като аз добре съм развил уменията си да показвам страстите си, към този момент мога да развъртвам положителни междуличностни връзки, което единствено по себе си повлиява на моето взимане на решения и оправянето ми със напрежението. Затова ставам по-адаптивен към света. Предлагам ти, защото си приказваме за прочувствена просветеност, да поговорим малко и за самите страсти, с цел да мога да опиша малко повече за уменията като такива. Ти сама сподели в самото начало, че не си уверена, че хората са неразбираемо какво тъкмо значи прочувствена просветеност. И ние доста постоянно я свързваме директно с страстите, а не с това какво вършим ние в обществена среда, по какъв начин реагираме на някакви тласъци, тъй че да бъдем адаптивни за света. И по тази причина първата стъпка е разпознаването на страстите.
/Личен архив Емоциите са пет семейства. Това са страха, гнева, тъгата, отвращението и удоволствието . Всяка една от тях съдържа набор от доста разнообразни интензитети на страстта. Например, при гнева - от неспокойствие до гняв. Всяка една фамилия от страсти има код - какво стои зад самата страст тогава, когато я изпитам. Има сигнал на телесно равнище и обръщение, т.е. какво значи сама по себе си.
Да стартираме, да вземем за пример, с гнева . Кодът, който стои зад гнева, е „ нарушени са ми границите “. Посланието е, че би трябвало да направя нещо, с цел да слага границите си. Това ми споделя страстта, идвайки в мен. На телесно равнище, може би всички знаем по какъв начин се усеща - ставам раздразним, чувствам сила в тялото си, и надлежно би трябвало да подхваща някакво деяние. Именно с това работи прочувствената просветеност. В този случай, когато приказваме за гнева, умеенето, което можем да развиваме, е надзор върху импулсите. Тоест, аз се нервирам, изпитвам някакъв яд в този миг и концепцията не е да отвръщам импулсивно, концепцията е да преброя до 10 или посредством някаква своя лична техника да удържа страстта, тъй че да мога да подхваща някакво градивно деяние, с цел да отвръщам по верния за мен метод. Съответно, с цел да работим добре с гнева, би трябвало добре да познаваме ценностната си система. Трябва да знам кои са моите правила в междуличностен подтекст, кои са моите правила в работен подтекст, кои са общочовешките, изходните полезности, които важат за всички нас - да сме доброжелателни, да изпитваме съчувствена наслада един към различен, да сме състрадателни. Друго умеене, което можем да развиваме за справяне с гнева, това е асертивността. Това значи да бъдем оптимално крепко настоящи тогава, когато усещаме гнева. Да можем да се отстояваме, да се заявяваме, да показваме мнение, да сме съответни на това какво усещаме сега, съответни и на действителността.
А мъчно ли се учат тези умения?
Уменията се учат с неизменност. И не е концепцията да ги развием в безспорна прекаленост. Нищо извънредно не е крепко. Идеята е да умеем да ги балансираме. Давам образец. Представи си човек, който е прекомерно съчувствен. Той прекалено много се въздейства от това другите да са добре. Твърде доста състрадава. Твърде доста съпреживява. Твърде доста „ стои в обувките “ на другия. В този ред на мисли, вероятността този човек да не е развил добре своето умеене за себезапазване, е огромна. Идеята е да умеем да балансираме. Да понижим малко емпатията, с цел да можем да се себезапазим.
По какъв метод човек може да работи върху това да развие тези умения? Има ли такива книги или практики?
Аз самата съм развила своите умения посредством процедура. Тествала съм се през този инструмент EQI 2.0. Не е наложително да употребявате някакъв тип инструмент за себеоценка. Можете и сами да анализирате държанието си или да получите противоположна връзка от най-близките си хора и да започнете да упражнявате тези умения. Аз, да вземем за пример, имах проблем с контрола върху импулсите. Ядосвах се и реагирах преждевременно. Това докара до утежняване на междуличностни връзки. Хората не се усещаха удовлетворени, когато отвръщам прекомерно импулсивно или съм прекомерно последна в изявлението си. И по тази причина започнах да упражнявам асертивност и надзор върху импулсите - да удържам, когато усетя, че гневът е в мен. Аз нямам надзор върху самата страст. Нещото, върху което имам надзор, е по какъв метод да отвръщам. В този миг, в случай че се спреш единствено за миг и избереш държанието си, вероятността то да е вярно и да докара до здрави връзки, е доста по-голяма.
Посланието на страха е „ слушай интуицията си “. Когато при нас се появи страхът, първото нещо, което би трябвало да създадем е да се запитаме „ в този момент какво ми споделя интуицията “? Какво е чувството ми за дадена обстановката. Страхът ми действителен ли е или фиктивен? На телесно равнище страхът се усеща да вземем за пример като отдръпване на кръвта към центъра, охлаждане на крайниците и прочие Съответно тук би трябвало да се работи най-много с интуицията и с разграничаването на действителен от фиктивен боязън. Защото действителният боязън е нещо, което може да ни задвижи, страстта боязън може да бъде потребна за нас. Обаче измисленият боязън е нещо, което може да ни спре. Например, в случай че в този момент в това студио влезе мечка, ние всички ще реагираме инстинктивно да се защитим. Тоест страхът, появявайки се в този миг, ще ни защищити. Ако обаче стоим и си фантазираме, че в този миг може да се случи нещо или да влезе някакво животно - нещо, което да ни заплаши, то това е наш фиктивен боязън, който не кореспондира с действителността. Какво умеене можем да упражняваме, тъй че да се оправяме със страха? Едно от уменията е да се научим да сме адаптивни - да ревизираме действителността, да разграничаваме истина от подстрекателство.
Следваща страст е тъгата . Нейното обръщение е „ нуждая се някой да ме утеши. Когато сме тъжни няма по какъв начин да се утешим сами. Кодът на страстта е, че в този миг се постанова да пуснеш нещо. Имам потребност някой да му утеши, да се събера, да ме прегърне, да ми се стопли тялото на физическо равнище. И откакто му утеши, да мога да взема решение към този момент по какъв начин да работя. И ето и кое умеене можем да упражняваме, когато сме тъжни - отново схващане на личните ни страсти. Какво се случва в този миг, от какво нуждая се? Веднага като пристигна страстта, да се запитам от какво нуждая се, по какъв начин да се задвижа към другите. Как да потърся помощ?
Следва отвращението . Нещо в този миг не ми харесва, нещо е нездравословно за мен, нещо е токсично. И отново упражняваме надзор върху импулсите. Най-често отвращението и гневът следват едно от друго. Тоест аз първо се гнуся от нещо, считам го за токсично и по-късно си пренареждам границите, с цел да не докара отвращението ми до яд и отвръщам. Трябва да отстрани събитието или намирам метод да го трансформира.
И дано да приключим с удоволствието . Удоволствието е нашето благополучие и благоденствие. Това да изпитваме наслада, да сме удовлетворени. Удоволствието и щастието, в случай че мога да ги сложа под общ знаменател, са свързани с умеенето ни да се себеактуализираме, да се развиваме, да реализираме задачите си, да се усещаме радостни от това да поддържаме връзка с другите, да сме радостни от достиженията си, да сме оптимистични за идното. Да имаме религия. Вярата е нещото, което противодейства на страха. Има ли боязън, няма религия. Има ли религия, страхът понижава.
/Личен архив Има ли хора, на които им е мъчно да показват даже благополучие?
Да, то отново е обвързвано с умеенето ни да показваме страстите си. Тоест те не могат да показват удоволствието. Това, че, да вземем за пример, аз се веселя и съм щастлива, че ти си добре. И ми е мъчно да го изразя. Аз може да го чувствам, само че да ми е мъчно да го изразя на телесно равнище. Правих едно изследване и стана ясно, че над 60% от нашата връзка се показва на невербално равнище. Емоциите са точно за това - да можем да споделяме по-добре. Именно за това е нужно да умеем да ги показваме по-адекватно, с цел да можем да поддържаме връзка. Думичките са едвам 17% от нашата връзка. Така че показа си какъв % заема невербалното ни другарство, т.е. изразяването на емоците ни в сегашния миг.
И като умозаключение - за какво в действителност е толкоз значимо да имаме тази прочувствена осъзнатост? Какъв е твоят съвет като терапевт?
Аз считам, че освен е значимо да имаме прочувствена осъзнатост, само че и да бъдем доста деликатни и наблюдателни към реакциите си. Защото прочувствената просветеност преглежда точно това какво вършим. Аз мога доста неща да зная за себе си. Мога доста добре да разбирам каква страст изпитвам, само че в случай че не се умея да я изразя по някакъв метод в действителна обстановка, то моето познание и осъзнаване не прави никаква работа. Аз търпя това да се упражняваме на колкото се може повече държания, тъй че да изберем най-правилното за нас и това, което довежда до градивни връзки, постигане на някакви градивни резултати, а не на деструктивни.
Емоционалната просветеност е основен фактор за триумф в доста области – от персоналния живот до професионалната кариера. Развитието на тези умения може да ви помогне да постигнете по-добри взаимоотношения, да вземате по-добри решения и да се справяте с провокациите по-ефективно. Един от водещите принадлежности за премерване и развиване на прочувствената просветеност е EQ-i 2.0.
Какво съставлява инструментът EQ-i 2.0?
EQ-i 2.0 (Emotional Quotient Inventory) е научно одобрен инструмент за премерване на прочувствената просветеност. Той дава подробна оценка на пет основни области на прочувствената просветеност и техните подкатегории. Чрез попълване на самооценителен тест, получавате ясна картина за това по какъв начин се справяте в разнообразни аспекти на прочувствената просветеност, което дава опция да подобрите своите умения и да постигнете по-добри резултати както в персонален, по този начин и в професионален проект. Това, което отличава инструмента е, че включва категориите “Управление на напрежението ” и “Вземане на решения ”.
Петте основни области на EQ-i 2.0
Себевъзприемане (Self-Perception) – Способността да разпознаваме и разбираме личните си страсти и по какъв начин те въздействат на нашето държание и избори. Това включва детайли като себезапазване, прочувствено самоосъзнаване и себеактуализация. Себеизразяване (Self-Expression) – Как показваме страстите си и по какъв начин съумяваме да запазим достоверност, без да потискаме своите усеща. Това включва прочувствено изложение, самостоятелност и убеденост в дейностите. Междуличностен аспект (Interpersonal) – Как взаимодействаме с другите, като сътворяваме и поддържаме здрави взаимоотношения, демонстрираме емпатия и разбираме потребностите и страстите на близките. Решаване на проблеми (Decision-Making) – Как се оправяме с компликациите, когато би трябвало да вземем решения под въздействието на страсти. Тази категория включва умения като разрешаване на проблеми, надзор на импулсите и справедлива преценка. Управление на напрежението (Stress Management) – Способността да се оправяме с компликации и да поддържаме прочувствено равновесие в стресови обстановки, като овладяваме тревогата, импулсите и резервираме оптимизъм.
Ползи от подобряването на прочувствената просветеност
- Развиването на прочувствената просветеност има редица изгоди, както за самостоятелното благоденствие, по този начин и за професионалното развиване. Ето някои от главните изгоди:
- По-добри взаимоотношения: Хората с висока прочувствена просветеност съумяват да основават и поддържат здрави взаимоотношения, с помощта на тяхната дарба да схващат страстите на другите и да споделят дейно.
- По-добро взимане на решения: Чрез ръководство на страстите по време на стресови обстановки, хората с високо EQ могат да вземат по-информирани и справедливи решения.
- Управление на напрежението: Хората, които са добре осведомени със своите страсти, съумяват по-лесно да се оправят с напрежението и да запазят успокоение в сериозни моменти.
- Лидерски качества: Лидерите с висока прочувствена просветеност съумяват да въодушевяват и стимулират своите екипи, с помощта на тяхната дарба да схващат и реагират на страстите на другите.
- Подобрена успеваемост на работното място: В професионален подтекст, развиването на прочувствената просветеност води до по-добра работа в екип, ефикасна връзка и възстановяване на продуктивността.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ